Примката около шията на БашарАсад се стяга неумолимо. Сигурно в момента си припомня кадрите (които навярно скрито е наблюдавал неведнъж) с разтерзаването на стария приятел на баща му Муамар Кадафи и обесването на стария му враг Саддам Хюсеин.

Надеждата, че ръководителите на Русия, Китай и Иран ще го измъкнат от клопката става все по-илюзорна, след като дори и Сергей Лавров уточни, че Москва не подкрепя баасисткия режим, а именно плана на Кофи Анан. Това е сигнал, че новият-стар президент Владимир Путин може да реши да пожертва военно-морската база в Тартус и да изведе изцяло руския флот от Средиземно море, както навремето изостави бази в Лурдес - Куба и Камран - Виетнам.

Тогава хвърли в шок кубинските и виетнамските ръководители - бях свидетел как кубинският посланик в София Хосе Росадо Амадор едва не си отиде от инфаркт.

Сега вероятно причинява подобни страдания на висшите сирийски ръководители, след като им отказва вербална подкрепа, макар Русия да продължава да блокира, заедно с Китай, външната военна намеса в Сирия, чрез Съвета за Сигурност на ООН.

Това обаче може да не продължава вечно, ако кръвта в страната и в бъдеще се лее като из ведро. Внушенията, че клането в Хаула е работа на опозицията засега не са подкрепени с никакви доказателства и не биха издържали сериозно разследване. Освен това, такива трагедии по време на баасисткия режим не се случват за първи път (като клането в Хама преди тридесетина години, при потушаването на бунта на „Мюсюлманските братя") и не изненадват никого. Поне така твърдят моите сирийски състуденти, живеещи отдавна в България.

Въпреки че до скоро се чувстваха притеснени за семействата и близките си, останали там, те вече решиха, че няма какво повече да губят и събраха смелост да се опълчат групово срещу Башар Асад.

Този факт, както и срещата на трите опозиционни сирийски групировки в София, показват че режимът вече наистина губи почва под краката си, след като неговите противници са се отърсили от страха. Тогава вече терорът от страна на баасистите става безполезен, защото основната му функция - да всява страх у населението - вече става неизпълнима.

Следващото, което може да се случи е Башар Асад да загуби подкрепата на националните и религиозните малцинства, стоящи до сега твърдо зад него - християните (арменци, асирийци и араби), част от кюрдите и дори самите алауити! Тогава вече Арабската Социалистическа партия БААС ще загуби всяка една възможност да управлява цялата територия на страната.

В такъв случай етно-религиозните общности може да изберат варианта да се капсулират и по този начин да предопределят териториалната дезинтеграция на страната, по примера на Ирак и Либия. Процесът обаче ще е не по-малко кървав.

Все пак Башар Асад все още има на какво да се надява. Това е преди всичко подкрепата на трите велики сили, макар и с различна степен на ангажираност към неговата кауза.

За Русия вече изяснихме, Китай също няма никакъв интерес да бъде изтласкан от Сирия, но няма да подкрепя кървави ябаасистки режим на всяка цена.

Това обаче ще направи Иран, който вече не веднъж заплаши с регионална война и хаос, ако Башар Асад бъде свален с насилие. Нямаме основания да се съмняваме, че иранските ръководители не се шегуват. Изобщо политиците в тази част на света нямат чувство за хумор! Това трябва да се разбере веднъж завинаги от колегите им от държавите от ЕС и зад океана и най-вече от натегачите от българското външно министерство!

Не е добре в случая Николай Младенов да се прави на „по-католик и от папата", при условие, че по силата на историческите обстоятелства България и Сирия са всестранно интегрирани вече от десетилетия - и политически, и икономически, и културно, и семейно. Поне тези от сирийците, завършили висшето си образование и останали у нас, които аз познавам, до един имат съпруги българки и деца със смесена кръв.

Още повече смесени българо-сирийски семейства живеят в Сирийската Арабска Република. Дори се е стигнало до там, българките, омъжени за сирийци, да си направят клуб в Дамаск. И трябва да се има предвид, че тук идваха да учат елитарни младежи. Тези, които останаха у нас, са най-вече от тези градове и общности, които се надигнаха срещу режима на Башар Асад.

Тези, които заведоха българските си жени там обаче, са предимно баасисти и са добре поставени в социалната йерархия. На тях промени не са им нужни и сегашната българска позиция може единствено да ги настрои срещу страната ни.

Всяка една излишна и недобре премислена активност на „аджамиите" ни в политиката (дори да са завършили престижни британски колежи) поставя под удар смесените семейства и на българска, и на сирийска територия.

Затова, не е ли по-добре този път София да се ориентира не толкова към Брюксел, колкото към Вашингтон, след като така или иначе, държи да бъде раболепна към някого? А там политиците и дипломатите са длъжни да се вслушват в трезвите гласове на висшите военни, които са наясно, че след пораженията от икономическата криза, САЩ не са в състояние да поемат бремето на още една война в Близкия и Средния Изток (още повече, че резултатите от Афганистан и Ирак са по-скоро отрицателни).

А дори и да се наложи да я водят, още не са наясно в коя точно страна трябва да стане това! Защото за разлика от Сирия, Иран и Пакистан (а също и КНДР) разработват оръжия за масово поразяване и не се знае кога ще достигнат критичното ниво, след което „чичо Сам" ще реши че трябва да бъдат парирани, за да не заплашват евроатлантическата цивилизация.

Струва си да напомним, че Пакистан наскоро проведе успешен опит с ракета-носител на ядрен заряд, а КНДР, въпреки неуспешния такъв, официално се самообяви за ядрена държава. А за Иран изобщо не си струва да напомняме.

Така че този път от Вашингтон звучат много умерени изявления по повод на евентуална военна намеса в Сирия. Не защото в Белия дом толкова много обичат баасистите, а защото там висшите политици и военни не могат да си позволят да правят безотговорни изявления, за разлика от тези в новите страни-членки на ЕС и НАТО.

Освен това, тепърва предстои да видим дали сред протестиращите сирийци в България няма провокатори-баасисти. Със сигурност обаче има агенти на „Мюсюлманските братя" и на техните фондации „Ал Уакф Ал Ислами" и „Иршад".

В София нещо много бързо забравиха какви проблеми създават някои сирийски граждани у нас в долината Чеч и в Западните Родопи. Фактът, че именно радикални ислямисти-сирийци мътят главите на българите-мюсюлмани там, беше доказан от последвалите една след друга акции на ДАНС и МВР, разпоредени първо от тогавашния съветник на шефа на ДАНС Алексей Петров, после от Цветан Цветанов.

Изключително притеснителен е фактът, че именно те влизат в ролята на репресирани от режима на Башар Асад и получават подкрепата на българското правителство!

Безхаберните ни политици и дипломати нищо чудно в близко време да отворят широко българските граници за „политически бежанци" от рода на привърженици на сирийските „Мюсюлмански братя", а защо не и „АлКайда"! И България да се превърне в Босна и Херцеговина - тоест да бъде кантонизирана, а впоследствие и в Косово - тоест българите да бягаме оттук! И къде ще бягаме тогава и кой ще ни приеме!?